* * *

Булин глас от гроба (1)

Нено льо. / Пасъл е Нено шилета,
шилета Нено, ярета,
дряма ги сянка дебела,
пои ги вода студена
под столовато орехче.
Нено на камък поседна
със меден кавал засвири,
във кавал му се глас счува,
чуди се Нено и мае
дали му агне отблява,
или му мома отпява.
Нито му агне отблява,
нито му мома отпява,
най бе снаха му Велика.
- Драги ми, драги драгинко,
оженихте ли батьо си,
взехте ли му булка хубава,
гледа ли мене децата?
Нено Велики думаше:
- Оженихме ний батя си,
взехме му булка хубава,
като теб тънка висока,
като теб бяла червена,
ала ти деца не гледа,
кога й хлебец поискат -
"Върла те болест изяла!",
ко и водица поискат -
"Върла те болест изпила!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010