* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата.
На бял си камък поседна,
извади медни кавали,
засвири жално, та милно.
Буля му се от гроб обади:
- Драгинко Дойчо, мил булен,
я поспри, буля, кавали,
нещичко ще те попитам.
Ожени ли се батко ти,
взема ли добра къщница,
гледа ли добре децата,
децата, двата близнака?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Дойчо на буля думаше:
- Бульо льо, бульовице,
батко се, бульо, ожени.
Не взема добра къщница,
тя ходи твоето ходене
и носи твоето носене.
Децата добре не гледа,
децата, двата близнака.
Деветденшни корички,
от палеца ги обираше
и на децата даваше.
Буля на Дойчо думаше:
- Драгинко Дойчо, мило буле,
да кажеш, буля, бате си,
децата добре да гледа,
на книга да ги изучи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010