* * *

Булин глас от гроба (1)

Хей, пасъл е Дойчо шилета
край село, край гробищата,
че там е Дойчо замръкнал.
Хей, помежду два пресни гроба,
извадил Дойчо кавали,
засвирил жално и милно.
Хей, всички гробове залюля,
един се гроб само разтвори,
излезе млада невяста,
тя на Дойчо думаше:
- Драгинко Дойчо, деверко,
ожени ли се батя ти,
доведе ли си къщница,
къщница, сберидомница?
Гледа ли хатър на всички,
на свекър и свекърва,
на по-големи етърви?
Гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, батьовице ле,
бате се, бульо, ожени,
доведе добра къщовница,
ала не мяза на тебе,
не гледа хатър на всички,
на свекър и на свекърва,
на по-големи етърви,
и не гледа добре децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010