* * *

Булин глас от гроба (1)

Помами Дойчин шиленца,
шиленца, вакли агънца,
там горе край гробищата.
Че се на кривак подкриви
и си с кавал засвири.
От гробищата се глас зачуло:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
я си кавала поспри,
че ела по-близо при мене,
нещичко ще те попитам.
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра къщница,
гледа ли добре децата,
децата, дор пет сирака?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Дойчо кавала си поспря
и в гробищата той влезе,
близо до гроба й една
и на буля си думаше:
- Като ме питаш, да кажа.
Ожени се, бульо, бате ми,
добра къщница донесе,
добра е, бульо, за бате,
ала децата не гледа,
окъсани, бульо, одърпани,
да ги живи оплачеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010