* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Дойчин шиленца,
край село край гробищата.
На бял се камък облегнал,
с меден си кавал засвирил.
Кавалът свири-говори:
- Булне ле, братовице ле,
що си ми, бульо, сърдита,
сърдита не ми хортуваш?
Буля му от гроб говори:
- Драгинко, Дойчо мил булин,
я си позапри кавала,
нещичко да те питам.
Ожени ли се бате ти?
Намери ли си прилика?
Мяза ли, булне, на мене?
Гледа ли добре децата?
Дойчин булни си думаше:
- Булне ле, братовице ле,
батьо се, булне, ожени,
хубава буля доведе,
нийде й няма хубоста.
На хубост е хубава,
ала на сърце лошава,
лошо ти гледа децата.
Сяка сутрин минавам
край батьовите вратници,
като шиленца изкарвам,
децата все там намирам.
Жално ми й, булне, милно ми й
кога ги гледам голички,
голички, още босички,
сухи корички да гризат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010