* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробища,
луната ясно светеше,
Дойчо с кавал свиреше,
глас се чу изпод земята,
изпод земята, изпод гробища:
- Дойчо бе, Дойчо деверко,
я спри кавала, послушай,
нещичко ще те попитам,
истина ще да ми кажеш,
няма ти да ме излъжеш.
Жени ли се бате ти,
добра стопанка взе ли си,
мяза ли, Дойчо, на мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене
и добре ли гледа децата?
Дойчо каки си думаше:
- Бате се, како, ожени,
добра стопанка си взема,
добре не гледа децата,
нали е майка - мащеха.
- Дойчо бе, Дойчо деверко,
на бате си, Дойчо, да кажеш,
добре да живее с жена си,
както с мене живееше,
имота си да не пръска,
добре да гледа децата,
че макар при тях да не съм,
само за тях си мисля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010