* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си овце пасеше
край село, край гробищата,
глас му се чува, дочува,
буля драгинко думаше:
- Драгинко Дойчо, деверчо,
ожени ли се батьо ти,
хубава ли му е булката,
шета ли мойто шетане,
носи ли мойто носене,
оди ли мойто одене,
гледа ли арно дечата?
Дойчо си буля думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
не му е арна булката,
не шета твойто шетане,
не оди твойто одене,
не гледа арно дечата.
Буля драгинко думаше:
- Драгинко Дойчо, деверчо,
я слушай що ще ти кажа.
Недка хубаво да премените,
на Лазарската събота,
право я въз мене доведете,
земята ще се разтвори,
Недка въз мене ще влезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010