* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Дойчо шилета,
на село край гробищата,
на бял се камък подпря,
извади медни кавали,
жално та милно засвири.
Из кавал глас му се зачу,
възпря Дойчо кавала,
буля му от гроб се обади:
- Драгинко Дойчо, деверко,
запри, Дойчо, кавали,
нещичко да те попитам,
правичко да ми отвърнеш.
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо на буля думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
добра стопанка доведе,
ходи твойто ходене,
носи твойто носене,
нали е, бульо, мащеха,
не гледа добре децата.
Кога си хлебец поискат,
суха им кора даваше.
Буля на Дойчо думаше:
- Драгинко Дойчо, деверко,
кога се върнеш у къщи,
на бате си да кажеш -
когато дойде сватбата
на гробища да дойде,
да дойде, да ми прилее,
прилее и свещ запали.
Нещичко да го попитам
попитам още припомня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010