* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Нено шилета,
шилета Нено, ярета.
Пасе ги в трева зелена,
пои ги с вода студена.
Па си ги Нено задряма,
под столовато орехче,
близо до гробищата.
Па си със кавал засвири.
нещо на кавал приглася.
Нено се чуди и мае -
дали му славей отпява,
или му агне отблява.
Сами се Нено усети,
че има буля умряла.
Тя си на Нена думаше:
- Драгинко Нено, мил булчин,
нещичко ще те попитам,
правичко ще ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
намери ли си стопанка,
гледа ли добре децата?
Нено на буля думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
децата добре не гледа.
Ако й хлебец поискат,
тя ще им кора подхвърли
и ще им рече тогава:
"Яжте, дано ви болест изяде!"
Ако й вода поискат,
пак ще им рече:
"На, пийте, дано ви болест изпие!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010