* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей, (2)
както Радка буля си.
Жаля малко, ни много,
жаля я девет години.
На десетата година,
станала рано в събота,
че се е умила и оплела,
с бяла се кърпа забради,
че на гробища отиде,
викнала, че заплакала:
- Я стани, буле, я стани,
ситно ме, буле, оплети,
дребно ме, буле, нареси,
както ме, буле, ресеше.
Буля от гроба продума:
- Не мога, калино, да стана,
мътна ме е вода подляла,
черна ме е земя заяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010