* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шилета
край село, край гробищата;
като ги Дойчо пасеше,
с меден кавал свиреше,
наблизо му се глас зачу,
глас зачу от гробищата.
Буля му от гроб повика:
- Деверьо Дойчо, мил булин,
я спри, драгинко, с кавала,
нещичко ще те попитам.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли с мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ма, братовице мо,
като ме питаш, да кажа.
Батьо се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка -
и ходи твойто ходене,
и носи твойто носене,
добре не гледа децата.
Дойчова буля думаше:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
да кажеш ти на батьо си,
макар съм тука, драгинко,
аз за децата милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010