* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, покрай гробищата,
със меден кавал свиреше,
глас му се зачу под земя:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
я поспри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те, буле, попитам,
правичко да ми обадиш,
ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата,
децата, двата близнака.
Дойчо були му думаше:
- Були мо, брайновице мо,
бате се, буле, ожени,
той взема добра стопанка,
тя ходи твойто ходене,
тя гледа, бульо, децата,
когато се те нахранят,
твойте, кога изхвърли,
хлебец те тогаз виждат,
водица пият, були мо,
на кокошето корито.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010