* * *

Булин глас от гроба (1)

Авлига пее на ранина,
ранина, ранобуднина
долу в долните гробища;
то не е било авлига
най била булка Велика,
тя с драгинка си приказва:
- Драгинко, драги Стояне,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли буля друга,
шета ли моето шетане
ходи ли моето ходене,
моите песни пее ли,
гледа ли добре децата?
Драгинко Велика дума:
- Децата, буле, дадохме
на турци и на българи,
на трета вяра цигани.
Най-мъничкия, Иванчо,
него в гората занесохме,
там му люлчица вързахме,
когато вятър повее,
люлката ще му люлее,
кога кошута като мине,
тя ще да си го накърми,
когато дъждец завали,
той ще да си го окъпе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010