* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се й чуло, видяло,
зълва буля си да жалей,
като Иванка буля си.
Жаляла девет години,
кога десета настъпи,
станала рано в събота,
месила чисто кисело
и на гробища отишла,
на буля си на гроба,
та ми се викна-провикна:
- Стани ме, буле, оплети,
твойто ситно плетиво,
дето ме, буле, плетеше...
Буля се от гроб обажда:
- Не моя, буля, да стана,
змия ми очите изпила,
в косата гнездо завила.
Мъри, кълно Иванке,
нещо ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се бате ти,
найде ли добра къщница,
хубаво ли гледа децата?
Иванка буля думаше:
- Бате се, буле, ожени,
не найде добра къщница,
не гледа хубаво децата,
най-малкото в люлката
люто го, буле, кълнеше:
"Да се провалиш дано,
да пукнеш кат майка си,
дето те й майка родила!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010