* * *

Булин глас от гроба (1)

Разпуснал Станчо стадоно
през нея пресни гробища.
Вчу му се овца да блее.
Чуди се Станчо, мисли се -
дали е дребни чанкове,
или са машки девойки.
Не било дребни чанкове,
нито пък машки девойки,
ам' била Лика невеста.
Тя си от гробан рукаше:
- Деверо, Станчо сагмалджи,
ожени ли се батьо ти,
найде ли моя прилика,
мояна лика-прилика,
гльода ли дребни сираци?
- Ожени ми се, невесто,
той си ми найде прилика,
ала сираци не гльода.
Стани ми, стани, невесто,
та си ми гльодай, невесто,
твоине дребни сираци!
- Как да ми стана, деверчо,
снажка е мухал станала,
змийка е очи изпила,
в коса ми гнездо извила,
дребни змийчета извела!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010