* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Станьо шилета,
край тия нови гробища.
На бял ми камък приседнал,
с меден кавал засвирил,
из кавал му се глас зачу,
чуди се Станьо, мае се,
дали го агне отблява,
от голямата сюрия,
или му мома отпява,
от голямата седянка.
Па си позапря кавала,
постоя Станьо, послуша,
нито му агне отблява,
нито му мома отпява,
невяста из гроб продума:
- Брате ле Станьо, Станьо ле,
нещо ще да те попитам,
правичко да ми обадиш,
ожени ли се бако ти,
доведе ли си невяста,
хубава ли е като мен,
работна ли е като мен,
гледа ли добре децата?
Станьо невяста думаше:
- Како ле, братовице ле,
ожени се бако ми,
доведе си невяста.
И хубава е като теб,
и работна е като теб,
ала децата не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010