* * *

Булин глас от гроба (2)

Мар, де се й чуло, видяло, мари,
зълва буля си да жалей,
както Иванка жалилиа,
жалила, черно носила, (2)
жалила девет години.
На десетата година
станала й рано в събота,
че си главата умила,
умила, не се й оплела,
и на гробища отишла.
Викнала й, та заплакала:
- Стани ме, буле, оплети,
на дребни коси кадънски!
Буля й се от гроб обади:
- Не мога сега да стана -
змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо извила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010