|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо си стадо пасеше
на път, на кръстопът,
край гробищата,
от гроб се глас дочува:
- Брайно ле, Дойчо, брайно ле,
ожени ли се батьо ти,
взема ли си булка хубава,
ходи ли мойто ходене,
шета ли мойто шетане,
гледа ли ми добре децата?
- Като ме питаш, како, ще кажа.
Батьо се ожени,
взема си булка хубава,
шета твойто шетане,
ходи твойто ходене,
ала ти децата не гледа.
Бреница, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|