* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше.
Кат си кавал свиреше,
глас му се зачул низ вътре,
низ вътре, низ гробищата:
- Я поспри, байко, кавала
нещичко да те попитам -
ожени ли се байко ти,
доведе ли добра стопанка,
гледа ли мойто гледанье,
пита ли мойто питанье,
гледа ли добре децата?
- Байко се, како, ожени,
добра стопанка доведе,
и тя на тебе прилича,
ходи с твойто ходенье,
шета с твойто шетанье
ала децата не гледа.
Ако ю лебец посакат,
тя им корици подаде,
дека ги куче не яде.
Ако ю вода посакат,
тя им помия подаде,
дека я прасе не пие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010