* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Станьо шилета,
по Етрополски кърища,
по тия нови гробища,
на бял си камък приседна,
с меден си кавал засвири,
нещо му се глас зачува.
Станьо се възпря да слуша -
дали му мома отпява,
или му агне отблява...
Послуша Станьо, послуша,
снаха му се от гроб обади,
и си на Станьо думаше:
- Братче ле Станьо, Станьо ле,
ожени ли се байо ти?
Доведе ли си невеста?
Хубава ли е като мен,
работна ли е като мен,
почитна ли е като мен,
почита ли ми децата?
Станьо на снаха думаше:
- Како ле, мила како ле,
бате се, како, ожени,
доведохме му невеста,
не е хубава като теб,
и не е работна като теб,
не е почитна като теб,
не му почита децата,
най ми ги, како, раздаде
на цигани - решатари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010