|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл ми Дойчо шилета,
край село, край селски гробища,
с меден си кавал свиреше,
вакло му стадо проблева,
глас му се изпод земя зачу,
буля му от гроб се обади:
- Дойчо, доверко Дойчо ле,
нещичко да те попитам,
правичко да ми кажеш.
Ожени ли се, Дойчо, батьо ти,
взема ли жена хубава,
хубава, още работна,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене?
Дойчо дума буля си:
- Батьо се, бульо, ожени,
взема си жена хубава,
хубава, още работна,
ходи твойто ходене,
носи твойто носене,
ала децата, бульо, не гледа
както ти, бульо, си ги гледаше.
Борован, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|