* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шиленца,
шиленца Дойчо, звиздянца,
край село, край гробищата.
На мрямор камък той седна,
че си с кавала засвири,
кавала свири, говори:
- Драгинко Дойчо, деверко,
поспри си, буля, кавала!
Дойчо си кавал позапря,
че му се счули гласове,
гласове дур навикове,
надолу Дойчо погледна,
надолу Дойчо, нагоря -
дали му й куче лавнало,
лили му звънче дръннало,
лили му й шиле забляло.
Нито му й звънче дръннало,
нито му й куче лавнало.
И пак си с кавал засвири.
Буля му пак си повтори:
- Драгинко Дойчо, деверко,
поспри си, буля, кавала,
я ще те нещо попитам,
на мене право ще кажеш,
ще кажеш, нема да скриеш -
ожени ли се бате ти,
доведе ли ви къщница?
Дойчо мар бульо продума:
- Бульо льо, братовице ле,
ще кажа, нема да скрия -
ожени се, бульо, ожени се,
къщница, бульо, доведе,
четири деца доведе.
Нейните, бульо, гледаше,
тоите, бульо, не гледа,
намясто ляб им даваше
деветгодишни корички,
на вода им място дава
триднешни, бульо, помийки.
Буля му пак си повтори:
- Драгинко Дойчо, деверко,
по-скоро у село да идеш,
на батя си Стояна да кажеш
да земне вино и темян,
да доде да ме прикади,
прикади, бульо, и прилей,
че ми се гроба раздели.
Дойчо си у село отиде,
на батя си Стоян продума:
- Буля ме, бате, проводи
да земнеш вино и темян,
да идеш да я прилееш,
прилееш и я прикадиш,
че й се гроба раздели.
Че стана Стоян, отиде,
приля я Стоян, прикади.
Че й се гроба раздели,
право си у тях отиде.
Нейните дребни дечица
викнали, та заплакали:
- Милинка моя майчо льо,
ти къде ходи девет години,
чужда ни й майка гледала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010