* * *

Булин глас от гроба (1)

Каква авлига запяла,
там край новите гробища.
Не била птичка авлига,
най била булка Велика.
Тя се от гроба обади
на драгинка си Стояна:
- Добре ми дошъл, драгинко,
дошъл си да те попитам
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка?
Ходи ли мойто ходене,
шета ли мойто шетане,
носи ли мойто носене,
и гледа ли ми децата?
Стоян с кавала засвири:
- Бате се, були, ожени,
добра стопанка си взема,
ала е добра за него -
децата, були, не гледа
ако й хляб поискат -
дава им сухи корички,
ако й гозба поискат -
дава им мътна помия.
Буля драгинко думаше:
- Драгинко, драги Стояне,
ще те помоля, драгинко,
ти на батьо си да кажеш
най-мъничкото, горкото,
да го изнесе, драгинко,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина -
аз барем него да взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010