* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло и видяло,
зълва буля си да жалей,
като Марийка буля си!
Девет години желяла,
не се й опрала Марийка,
не главата си умила!
На десетата година,
че ризите си опрала,
че си главата умила,
вземала е свещи и тамян
и на гробищата отишла!
Приляла и прикадила,
викнала й, та заплакала:
- Буле ле, буле братовце!
Я стани, буле, я стани
да си децата наредиш,
да ги наредиш, премениш!
Буля й се от гроба обади:
- Калино, кълно Марийке,
не мога, буле, да стана,
зъмя ми очи изпила,
на сърце гнездо извива!
Калино, кълно Марийке,
ожени ли се бате ти,
зе ли лика прилика?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Марийка дума буля си:
- Бате се, бульо, ожени,
взема си лика прилика.
Тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
ала не гледа добре децата -
кога са омити, не са вплетени,
га опрани, незакърпени!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010