* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
покрай селските гробища
с меден кавал свиреше,
месеца ясно светеше,
под земя глас се обажда:
- Драгинко, булин деверко,
я спри кавала, послушай,
какво ще да те питам,
правичко да ми обадиш,
ожени ли се батко ти,
взе ли си добра стопанка,
мяза ли, Дойчо, на мене,
ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
моя мил поглед гледа ли?
Дойчо да свири престана
и уплашен тихо говори:
- Бате се, буле, ожени,
година като измина,
добра стопанка доведе,
твоето ходене ходи,
твоето носене носи,
но твоя мил поглед не гледа,
децата добре не гледа.
Гласа пак тихо говори:
- Драгинко, булин деверко,
у дома като си отидеш
и на батко си да кажеш,
нека си гледа жената,
но да не забравя децата,
защото за тях плача и милея,
бирда, че там не живея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010