* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Дойчо шилета
край село, край гробищата.
Нещичко му се зачуло -
дали му звънец подрънка,
яли му стадо побляло?
Нето му стадо побляло,
нето му звънец подрънка,
буля му се от гроб обади:
- Деверо Дойчо, лефтеро,
позапри медни кавали,
нещичко ще те попитам -
ожени ли се батьо ти,
доведе ли мила булнинка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли хатър на свекър,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
гледа ли моите дечица,
близначета, сирачета?
Дойчо на буля думаше:
- Булньо льо, булньо милинка,
батьо са, булньо, ожени,
доведе мила булнинка,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
не гледа хатър на свекър,
на свекър и на свекърва.
Тоите двата сирака,
двата сирака близнака,
постилка им черната земя,
покривка им бялата слана.
- Деверо Дойчо, лефтеро,
да кажеш, Дойчо, батя си,
га дойде петък, събота,
да земе тамян и восък,
да дойде да ме прилее,
прилее и ме прикади,
дано се гроба раздели,
от гроба да си изляза,
сираци да си нагледам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010