* * *

Булин глас от гроба (1)

Стоян си овни пасеше
по нови селски гробища,
па се е въз гроб заслонил
и си с кавала засвирил.
А кавала му говори:
- Снахо Петкано, Петкано,
що ми си снахо сърдита,
сърдита, та ми не думаш?
Петкана от гроб продума:
- Стояне, млади девере,
не съм ти, братко, сърдита,
но ще те нещо попитам -
оженихте ли байчо ти,
доведохте ли невеста?
- Хубава снахо Петкано,
оженихме байчо ми,
доведохме му невеста!
Петкана повтор продума:
- Дали е, братко, хубава?
- Снахо Петкано, Петкано,
тебе не мога да лъжа -
дваж по-хубава от тебе,
триж по-гиздава от мене,
дете й мяза на тебе...
Но твойте деца не гледа,
по пътя ходят голички,
голички, снахо, босички,
гладни, горките, и жадни.
Ела си дома, Петкано,
децата да си изгледаш!
- Девере мили, девере,
как да се вдигна отземи,
змия ми очи изпила,
в коси ми гнездо увила!

Близостта до записа на Шапкарев от Самоков (срвн. тук - Шапкарев 3, № 626) указва на стилистична преработка на Ем. п. Димитров (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010