* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Дойчо шиленца
край село, край гробищата;
на бял се камък облегнал,
с меден си кавал засвирил,
кавала свири, говори:
- Булне ле, братовице ле,
що ми си, бульо, сърдита,
сърдита, не ми хортуваш.
Буля му от гроб се обади:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
я си позапри кавала,
нещичко ще те попитам -
бате ти ожени ли се,
намери ли си прилика,
мяза ли, булин, на мене,
гледа ли добре децата?
Дойчо булни си думаше:
- Булне ле, братовице ле,
батьо се, булне, ожени,
хубава буля доведе;
нийде й няма хубостта -
на лице й много хубава,
ала на сърце лошава -
лошо ти гледа децата.
Сяка сутрин минавам
край батьовите вратници,
като шиленца изкарвам,
децата все там заварям.
Жално ми й, булне, милно ми й,
като ги гледам голички,
голички, още босички,
сухи корички да гризят.
Що няма, булне, връщане,
децата да си отгледаш,
с майчина топла милувка,
с още по-сладка целувка?...
- Драгинко, Дойчо, мил булин,
как да се от гроб повдигна?
Змия ми очи изпила,
в коси ми гнездо увила.

Текстовете в сборника на Атанасов са без указания за мястото, но близък вариант е записан от Добрич (вж. тук), което позволява идентификацията (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010