* * *

Булин глас от гроба (2)

Де са е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей,
като Марийкя буля си!
Мало га много жаляла,
цели ми девет години.
На деветата година
станала й рано в събота,
месила бели хлябове,
месила и ги опекла,
разплела и се умила,
коса си на рог завила
и на гробища отиде,
викнала, та заплакала:
- Бульо ле, мила и драга,
стани ме, бульо, оплети
твоето ситно плетене!
Буля се от гроб обади:
- Не мога, лельо, да стана,
змейка ми лежи на гърди,
черни ми очи изпила,
в коса ми гнездо извила
и дребни пилци извела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010