* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шилета
на Връбнишки гробища.
Пасъл ги Дойчо, пладнил ги,
кавал му свири-говори:
- Бульо ле, братовице ле,
я стани, больо, я стани,
да видиш, бульо, децата.
Буля му се от гроб обади:
- Дойчо ле, бате Дойчо,
нещичко ще те попитам
право да ми обадиш -
ожени ли се батьо ти,
доведе ли друга къщница,
гледа ли добре децата?
Дойчо, буля си продума:
- Ожени се, буле, ожени се,
доведе друга къщница,
и не е хубава кат тебе,
не носи твоето носене,
не върши твойта работа,
не гледа добре децата.
Гозбата им помия,
хляба им сухи корици,
постелка, буле, тревата,
завивка, буле, небето,
възглавница, буле, камък.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010