* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Дойчо шилета
надолу край гробищата,
луната ясно светеше,
Дойчо със кавал свиреше,
глас му се под земя зачуло,
буля му от гроб продума:
- Драгинко, мил мой деверю,
я повъзпри, буля, кавала
нещо ще да те попитам -
ожени ли се батьо ти,
доведе ли добра къщница,
хубаво, буля, слугува ли,
мяза ли малко на мене,
шета ли мойто шетане,
мойте думи дума ли,
гледа ли добре децата?
Дойчо повъзпря да свири,
уплашен живо говори:
- Батьо се й, бульо, оженил,
добра къщница доведе,
хубаво, бульо, слугува,
на тебе малко ти мяза -
твоя поглед гледа,
твойте думи дума,
но нали й, бульо, мащеха,
добре децата не гледа...
Гласът по-силно говори:
- Драгинко, мил мой деверю,
ти като в село идеш,
ти на батьо си да кажеш -
той да си гледа жената,
да не си пръска децата.
Макар аз там не живея,
за тях плача, пак милея!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010