* * *

Булин глас от гроба (2)

Заспала й мома край море,
край море, край тънко гуре,
заспала й, засънувала.
Буен ми вятър повея, (2)
дребен ми дъждец поръмя,
отчупи клонче дафина,
дафина, още маслина,
че го у морето натопи,
мома по лице напръска.
Мома се от сън събуди,
вятъра люто кълнеше:
- Ветро ле, ненавеял се,
дъждо ле, ненаидял се,
таман бях сладко заспала,
заспала й засънувала,
кат' стана девет години,
кат' ми й буля ми умряла,
аз сън не съм я виждала.
Таман бях сладко заспала,
буля си насън видяла,
че ме буля ми питаше:
"Мари, калино-малино,
ожени ли се бачо ти,
че взе ли булка хубава, (2)
че хубава ли й кат' мене,
хубава ли е кат' мене,
че гледа ли ми дечата,
у събота умива ли ги,
у неделя у черква увежда ли ги,
понделник опира ли ги?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010