* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шиленца пасеши
край село, край гробището,
край булин си равен гроб;
кавал му свири-говори:
- Бульне ле, драга батьова,
три годин, буле, ще стане,
откак си, буле, умряла,
на гости не си идвала,
ни денем, буле, ни нощем.
Глас му се изчува от гроба:
- Драгинко, драги Дойчо ле,
я спри кавала, послушай,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми отговориш -
ожени ли се бате ти,
взе ли си булка хубава,
хубава ли й кат мене,
носи ли мойто носене,
шета ли мойто шетане,
гледа ли добре децата?
Дойчо да свири престава
и на буля си продумва:
- Буле ле, драга батьова,
като ме питаш, да кажа.
бате се, буле, ожени,
той си взе булка хубава,
хубава й, буле, кат тебе -
тя носи твойто носене,
тя шета твойто шетане,
ала децата не гледа.
Мене ми, буле, дотегна,
когато доди събота,
децате мия и пера;
кат й "мама" повикат -
тя ги у главата ударя;
като й хлебец поискат -
сухи корички им дава.
Буля драгинко пак дума:
- Драгинко, драги Дойчо ле,
я си във вази ти иди
и на бате си ти кажи
животе да н' си разваля,
децата да н' ми пилее,
'раненци да ги не дава -
най-малкото най-много да гледа;
я земи свещи вощени
и още тамян бужия,
че на гроба ми да дойдеш
и да ма, буля, припушиш
и да ми, буля, запалиш
на четир'те ми кюшета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010