* * *

Булин глас от гроба (2)

Мари, де се чуло, видяло,
калина буля си да жали!
Жаляла девет години,
връз десетяхто години
станала рано в събота,
месила тесто кисело,
пуснала душна бъчува,
наляла жълта бъклица,
че на гробища отиде,
свещ на буля да запали,
запали и ми заплака:
- Бульо льо, братовице ле,
стани ме, бульо, оплети
ситно кадънско плетене!
Буля й се отвътре обади:
- Не мога, зълво, да стана,
мене ми месо пригнило,
зъмя ми гнездо извила,
зъмя ми очи изпила!
Нещо ще те попитам,
кълно льо Марийо, Марийке,
ожени ли се батьо ти,
доведе ли добра къщница,
гледа ли добре децата,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
- Не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
не гледа добре децата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010