* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната ясно светеше,
Дойчо си с кавал свиреше.
След малко глас се зачува -
буля му от гроб се обажда:
- Дойчо ле, Дойчо драгинко ле,
спри, Дойчо, малко кавала,
нещичко да те запитам,
правичката да ми обадиш.
Ожени ли се бате ти Колю,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децате,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
шета ли мойто шетане?
Дойчо були си думаше:
- Взе си добра стопанка,
ходи твойто ходене,
ала децата не гледа,
децата, бульо, твоите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010