* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше,
край село, покрай гробища.
Луната ясно светеше.
Дойчо с кавал свиреше.
Глас се под земя обади,
под земя, откъм гробища:
- Я спри кавала, Драгинко,
Драгинко, булин деверко.
Нещичко да те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти?
Взема ли добра стопанка?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо престана да свири,
уплашен тихо говори:
- Батко се, бульо, ожени,
добра стопанка той взема,
но нали, бульо, мащеха,
децата добре не гледа!
Гласът по-силно говори:
- Да кажеш, Дойчо, на батя си,
пак да си гледа жената,
но да не пилее децата,
макар при тях да не живея,
за тях все плача и милея!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010