* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната си ясно светеше,
Дойчо с кавал свиреше,
глас му се близко дочуло,
отблизо, откъм гробищата:
- Драгинко, булин деверко,
нещичко ще те запитам
и правичко да ми обадиш,
ожени ли се батко ти,
взема ли добра стопанка?
Мяза ли Дойчо на мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене
и гледа ли добре децата?
Дойчо да свири престана,
уплашен тихо говори:
- Бате се, бульо, ожени,
година като измина
и добра стопанка доведе,
ходи си твойто ходене,
носи си твойто носене,
но децата добре не гледа.
Буля се силно провикна:
- Драгинко, булин деверко,
като у село отидеш
и на батко си да кажеш
децата добре да гледа
и мене да не забравя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010