* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше
край село, край гробищата.
Глас му се чува наблизо,
наблизо откъм гробищата:
- Драгинчо буля, деверко,
нещо ще те попитам,
правичката да ми кажеш.
Ожени ли се, драгинко, батьо ти,
добра стопанка ли взе?
Мяза ли, Дойчо, на мене?
Гледа ли хубаво децата?
Драгинко на буля продума:
- Батьо ми, бульо, се ожени,
добра стопанка си взе.
Малко на тебе мяза,
децата хубаво не гледа,
защо е, буле, мащеха.
Ако поиска да яде, тя му казва,
че много яде и не му дава.
Ако поиска водица да пийне,
тя го с чашка залее
и тогава му дава да пие.
Ако му са дрехи скъсани
и поиска да ги закърпи,
а тя му каже: "Идете
при майка си да ви закърпи!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010