* * *

Булин глас от гроба (2)

Мари, де се е чуло и видяло
зълва буля си да жалей,
както Величка буля си.
Жаляла я, що я жаляла,
цели ми девет години
На десетата година
станала е рано в неделя,
че се е умила и оплела,
грабнала тамян и вода,
че на гробища й отива.
Преляла и прекадила,
викнала та е заплакала:
- Бульо льо, братовице ле,
стани ме, бульо, оплети,
ситно кадънско плетене,
у девет, бульо, плетенки,
кръстоват пележ преметни.
Буля й се в гроба обади:
- Не мога, буля, да стана,
снагица ми се е сраснала
със зелената морава,
змии ми очи изпили,
молци ми вежди опасали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010