* * *

Булин глас от гроба (2)

Мър, де се й чуло, видело
зълва буля си да жали,
както е Иванка жаляла -
жаляла, черно носила,
не си главата умила,
не си ризата опрала.
На десетата година
станала рано в събота,
руса си коса умила,
че си ризата опрала,
вземала свещи вощени,
че на гробища отишла;
приляла и припалила,
викнала, та заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети
на друбни коси кадъна,
кадъна, пембян ханъма!
Буля се от гроб обади:
- Не мога, зезьо, да стана -
тънка ми снага угнила,
руса ми коса улетя,
змия ми очи изпила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010