* * *

Булин глас от гроба (2)

Мари, къде се е чуло, видяло,
зълва буля си да жали,
както Иванка е жалила,
жалила девет години,
на десетата годинка,
станала рано в неделя,
че си главата умила,
зела свещи восъчни
и на гробища отишла,
преляла и прикадила,
викнала, та заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети
на девет коси кадънски!
Буля й се от гроб обади:
- Не мога, зеза, да стана,
тънка ми снага окапа,
руса ми коса улете,
змия ми очи изпила,
в тях гнездо завила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010