* * *

Булин глас от гроба (2)

Мари, де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жалее,
както Иванка жаляла,
жаляла и черно носила
цели ми девет години.
На десетата година
станала е рано понеделник,
опрала и замазала,
равни си двори измела
и си е главата измила,
измила, не се е оплела.
Вземала свещи вощени
и на гробища е отишла.
Припалила и прикадила,
викнала и заплакала:
- Стани ме, бульо, вчеши,
вчеши, още оплети,
на девет коси долненски,
долненски, още нашенски.
Буля й от гроб се обажда:
- Зезьо ле, зезьо Иванке,
не мога, зезьо, да стана,
люта ме е змия приплела
и ми е очите изпила.
Буля й пак се обажда:
- Зезьо ле, зезьо Иванке,
нещичко ще ти поръчам,
ти на бате си да кажеш -
пак да си гледа жената,
да не си прокужда децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010