* * *

Булин глас от гроба (2)

Къде се е чуло, видяло,
зълва снаха си да жалее,
както е Иванка жалила,
жалила е девет години
и на гробища е ходила.
Станала е на десетата година,
станала е рано в събота,
руса си коса измила,
взела свещи восъчни,
приляла и препалила.
- Стани, буле, оплети ме
на дребни коси кадънски,
кадънски още хамънски.
Снаха й се от гроб обади:
- Не мога, зълво, да стана,
тънка ми снага отлитна,
руса ми коса опада,
змия си гнездо завила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010