* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитра думаше:
- Димитре, мило мамино,
не ходи, мама, Димитре,
на Милкините седенки,
не люби, Мила Милкана.
Милканини братя дружина,
дружина, дор деветмина.
тримата - селски съдници,
тримата - върли хайдути,
тримата - царе поддържат.
Те ще те, мамо, убият,
те ще те, мами, затрият!
Не ходи, мили Димитре,
на Милканините седенки,
не люби Мила Милкана!
Димитър мама си не слуша,
приспа Димитър мама си,
открадна китка ключове,
отключи маджар сандъци,
извади скъпа премяна.
Че са хубаво премени,
затъкнал кавал на пояс,
извади кавал, засвири
и си за Милкана тръгна.
Като през село вървеше,
вървеше, още свиреше,
цялото село кънтеше.
Бързо стигна в Милканини.
Като Димитра зачула,
права на един крак застанала,
Димитра бугор сторила:
- Мини, Димитре, и седни.
Милканини братя дружина,
дружина, дор деветима -
сичките ядат и пият
и се веселба веселят.
Най-малък братец Иванчо,
не яде, Иванчо, не пие,
най-се пред къщи разхожда,
Милкани глава клатеше,
Той на Димитра думаше:
- Мини, Димитре, и седни,
извади кавал, засвири,
Милкана ще ни попее,
пък ти ще ни посвириш.
Се бяхме, Димитре, чували,
че се с Милкана любите
тая вечер ще видиме.
Димитър с кавал засвири,
Милкана викна, запея.
Иванчо, братец най-малък,
той на Милкана думаше:
- Сестро ле, сестро Милкано,
я вземи бялото котле,
че вари в мазе дълбоко,
извади вино червено,
Димитра ще да почерпим.
Стана Милкна да върви,
с крак го бутна да стане,
с очи му смигна да излези,
Димитър се не усети.
Милкана в мазето влязъла,
докат' са назад да върне,
на Димитър главата отрязли.
Кат' са назад върнала,
мокър му език говори:
- Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша,
а аз си мама не слушах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.