* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама на Димитър думаше:
- Не ходи, синко Димитре,
на Милканини седенки,
Милка е една на мама,
на девет братя една сестра,
петтима са хайдути,
четирмата са кръвници,
те ще те, майка убият.
Димитър мама не слуша,
че на седенки отиде,
стоели са що са стоели,
тръгнали да си отиват.
Димитър Милкана завежда,
като до порти стигнали,
нейните братя дор девет,
те на Димитра думаха:
- Димитре, зетко, Димитре,
таз вечер у дома ще додиш,
сладко да хапнем и да пийнем.
Нали ги Димитър послуша,
че си у тях отиде,
стоели малко, не много,
до де се нощи пребият,
че му главата отрязали,
в бял го ямурлук завили,
че го у тях занесли,
че го пред коша сложили.
Димитровата майчица,
в къщи на прага седнала,
бяла къделя задяна,
ново вретено запрела,
често Димитра повиква:
- Я стани синко Димитре,
твойте верни другари,
всички на нива отиват,
а ти, синко, още спиш.
Кога го мама отгърна,
какво мама му да види -
Димитър у кърви отънал.
Викна мама му да плаче:
- Димитре, чадо, Димитре,
не ти ли мама думаше:
"Не ходи, синко Димитре,
на Милканини седенки!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.