* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
тук седи, синко, не ходи
на Иринкините седенки,
че Иринка има два брата,
два брата, до два близнака,
те ти се канят, заканят,
Димитре, да те убият!
Димитър мами не слуша,
най си слънцето гледаше -
слънцето да си залезе,
месеца да си изтрее.
Че си слънцето залезе
и си месеца огрея,
стана Димитър, Димитре,
че си взе китка ключове
и си премяна извади,
и се хубаво премени,
и отиде у долни зимници,
извади конче хранено,
синьо го седло оседла,
та се на конче преметна
и на седенки отиде -
на Иринкините седенки.
Той си на порти похлопа,
похлопа, още почука
и кончето му пориза -
да го Иринка зачуе.
Не го й Иринка зачула,
най са го чули, зачули
ИРинкините два брата,
станали, отворили му,
един му конче разхожда,
други го у къщи уведе
и той на Иринка думаше:
- Иринке, сестро Иринке,
подложи с Димитра да седнем!
Пели, седели, смели се,
цяла нощ седенки седели,
дорде петлите триж пели.
Иринкините два брата,
те на Иринка думаха:
- Сестро Иринке, Иринке,
я вземи бяло менченце,
иди у долни зимници,
наточи вино червено,
Димитра да си напоим!
Иринка взела менчето,
отиде у долни зимници,
наточи вино червено.
Иринки наум доважда -
доде се назад тя върне,
те щат Димитра убият.
Скоро се назад върнала,
тя си Димитра сварила -
главата му отрязана.
У бял го ямурлук увили
и го у дома му занесли,
на сундурмата сложили.
Майка му рано ранила,
като по двори ходела,
тя на Димитра думала:
- Стани, Димитре, да видиш -
Иринка върви из пътя
с черна кърпа забрадена!
Кога го майка му отвила -
главата му отрязана.
Викнала, че заплакала:
- Синко Димитре, Димитре,
нали ти мама думаше:
"Не ходи, синко, не ходи,
на Иринкините седенки,
че Иринкините два брата,
те ти се канят, заканят,
Димитре, ще те уловят,
Димитре, ще те заколят!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.