|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Не ходи, синко Димитре,
на Еленкините седенки -
Еленка има, синко ле,
дор девет братя хайдути,
те ще те, синко, убият!
Димитър майка не слуша,
но взема медно цафарче
и на улицата излезе,
и към Еленкини отива.
С цафарата си засвири,
цафара свири-говори:
- Еленке, либе Еленке,
я излез, либе Еленке,
портите да ми отвориш!
На порти Еленка не излезе,
най излязоха Еленкините,
Еленкините братя хайдути.
Те на Димитър думаха:
- Димитре, млада гидия,
я ела, Димитре, при нази,
да ни с цафара посвириш
ний да се, Димитре, повеселим.
Димитър като отиде,
те в хладни мази седяха,
печено агне ядяха
и червено вино пиеха.
Еленка беше със братя,
че го Еленка видяла,
тя на Димитра продума:
- Либе, Димитре, Димитре,
защо си, либе, тук дошъл,
те ще те, либе, убият!
Нейните братя хайдути,
те на Еленка думаха:
- Защо Еленке, тъй думаш,
я вземи бяло бакърче,
иди в хладни маази,
наточи вино червено.
Дорде излезе Еленка,
те му главата отрязоха.
Викна Еленка да плаче
и на братята думаше:
- Що искахте вий от Димитра,
та му глава отрязохте?
Я си Димитра вземете,
в бащини двори занесете,
глава на място сложете
и си Димитра с юрган завийте,
да не се вие хванете.
Димитровата майчица,
тя си е рано ранила,
почнала двори да мете
Кат се към стобора обърнала,
видяла Димитрово либе,
Димитрово либе Еленка
със черна кърпа на глава.
Димитровата майчица,
тя си Димитра повикала:
- Я стани, синко Димитре,
твоето либе Еленка
с бакъри за вода отива,
със черна кърпа прикрита,
я стани, да я попиташ
защо е жална кахърна?
Димитър от място не мърда.
Тогава при Димитър отишла
и му юргана открила;
и кат го открила,
що да види майка му -
Димитър в черно кърве окървавен
и от душата отделен...
Венелин, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|