* * *

Братя погубват сестрино либе

Хей, хей, Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко, не ходи
при тая бяла Вълкана,
на Вълканината седянка.
Тя има, холан, Димитре,
дор девет братя хайдути -
ще те, Димитре, убият.
Димитър мама думаше:
- И тая вечер да ида,
че вече няма да ида
при пуста бяла Вълкана,
на Вълканина седянка.
Стана Димитър и тръгна,
с медна цафара засвири.
Цафара свири-говори:
- Чувай ме, любе Вълкано,
по свирката ме познавай,
че ми портите отваряй.
Не го зачула Вълкана,
най го зачули, зачули
Вълканините ми братя
от хайдушката механа.
Те на Димитра думаха:
- Я ела, холан, я ела,
ела, Димитре, да ядем,
да ядем, още да пием.
След туй у дома ще идем,
таз вечер ще ви посгодим
за нашта сестра Вълкана.
Яли са, още пили са,
тръгнали да си отиват.
На порти като похлопват,
Вълкана порти отваря.
Като Димитра съгледа
и на Димитра думаше:
- Димитре, любе Димитре,
как си се, холан, излъгал?
Батюви ще те убият!
Вълканин братец най-голям,
той на Вълкана думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се,
таз вечер ще ви посгодим.
Я иди долу в мазата,
наточи вино, ракия,
да пием, още да ядем.
Вълкана в маза отиде,
наточи вино червено.
Като Вълкана замина,
тий си Димитра уловили
и му главата отрязали.
Кат се Вълкана върнала,
какво да види сред къщи -
Димитър в кърви потънал!
Викнала, че заплакала:
- Ей, братя, мои душмани,
как си Димитра кайдисахте,
че му главата отрязахте?
По-скоро да го вземете,
у тях да го занесете,
да го на легло турите,
без да ви мама му угади.
Сутринта като съмнало,
Димитровата майчица,
тя си телците изкарва,
Вълкана за вода отива
със черна кърпа на глава,
със черни менци за вода.
Бързо се у тях върнала
и на Димитра думаше:
- Я ставай, ставай, Димитре,
да си попиташ Вълкана,
защо е, холан, жаловна.
Димитър мълчи, не дума.
Кат го мама му открила,
какво да види, горката -
Димитър в кърви потънал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.