* * *

Братя погубват сестрино либе

- Стояне, синко Стояне,
Стояне, тук седи, мама,
не ходи на Еленкина седянка,
че тя има братя хайдути,
те ще те убият, затрият!
Стоян мама си думаше:
- Как, мамо, да не ходя
аз си Еленка обичам,
обичам, още и любя!...
Купи Стоян свирка шарена,
Където ходи, се свири и пее.
Тръгна да си отиде
на Еленкина седянка
Еленкините братя хайдути,
те в механата стояха,
печено агне ядяха
и руйно вино пиеха.
Като си Стоян видели,
Стоян в механа повика:
- Ела, зетко, ни посвири и повесели,
да си агнето изядем и виното изпием.
Седяли малко, немного
Доде петлите пропяли и повторили
и тогава те си тръгнали.
Като в Еленкини отидоха,
Еленка се много зарадвала.
Еленкини братя хайдути
На Еленка думали:
- Еленке, сестро, Еленке,
я заколи патки, кокошки,
и хубави гозби наготви,
със Стоян ще ви сгодиме.
А Еленкините братя, хайдути,
Стоянка хванаха и глава му отрязаха,
в тях я занесоха и в легло сложиха.
Стояновата майчица,
тя си е рано станала
и си Стояна будила,
а Стоян си не става:
- Стани, Стояне, синко, Стояне,
че твоето либе Еленка
рано е за вода ходила
с черна забратка забрадена -
кого ли, мамо, жали?
Тогава мама Стояна отвива,
Стоянова глава отрязана.
Тогава мама викна да плаче:
- Стояне, синко, Стояне,
нали съм ти казвала,
че Еленка има братя хайдути,
че те ще те убият, затрият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.