* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата мама, мари,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
тук седи, мама, не ходи
на Милкините седенки,
че Милка си има, Димитре,
дур девет братя хайдути -
тий ще те, мама, убият!
Димитър майка не слуша,
че отиде на Милкини порти,
на Милкини порти чимшире.
Кат' го й Милка зазряла,
при Димитра си отиде
и си с Димитра хортува.
Милкините братя го зазряват
и си хортуват-говорят:
- Ай да си Димитра убием!
Най-големию брат им дума:
- Ай да си Димитра оставим,
че си той убе хортува
с нашата сестра Милка.
Пък най-малкию дума:
- Що стоите и гледате -
ай да си Димитра убийме!
Че девет стрелика стрелили,
че си Димитра убиват.
У пъстър го юрган завиват,
че го на тарга огудия,
че го у майкини му двори занесват.
Майка му рано станала,
рано си двори метеше.
Димитровата мама думаше:
- Я ставай, ставай, Димитре,
моми у чарда изкарват,
булки на вода отадят,
пък тебе какъв те й сън намерил?
Като го й майка отгърнала,
черни го кърви обляли.
Като майка му изпище,
агънце у овца пробля
и теленце у крава изрева.
Милка отиде с вощеничка,
с вощеничка и китка босилек.
(...)
- Ой ви вай вазе, дюлгере,
по-голяма къща правете -
и за мене място да има!
Милка му запалила вощеничката
и му гудила китката.
Че извади ножче енджерче,
че се у сърце ръгна.
Падна Милка, че умря.
Милкини братя големи душмани,
тий каил не станаха
да си Милка заровят
с Димитра на едно място.
Милка заровили напред черквата,
а Димитра зад черквата.
Па тий пуснаха две лозинки,
че се преплетоха през черквата.
Милкината лозинка даде бяло грозде,
а Димитровата - черно грозде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010